Когато сме въвлечени в романтична връзка, рядко си задаваме въпроса защо този човек ни привлича. Отдаваме се на силното изживяване, което ни зарежда и провокира да се чувстваме желани и обичани. Едва след като флирта и страстта утихнат започваме да обръщаме внимание на обекта на нашите желания. Едва тогава забелязваме неговите силни или според нас слаби страни, които по време на флирта сме „пропуснали“ или поне не сме обърнали внимание на реакциите и поведението, което ни дразни. Изглежда химията на привличането си остава най-загадъчния феномен, когато говорим за взаимоотношения. Опитваме се да намерим рационално обяснение, но когато такова липсва се обръщаме към ирационалните усещания.
Всичко в една връзка вероятно зависи от нашите очаквания и емоционални копнежи.
Процесът на привличане между хората е много по-сложен отколкото си мислим, че или сами си го правим труден. В динамиката на привличането и изграждането на връзката лежат подсъзнателни мотиви и процеси, които са се формирали още от най-ранна детска възраст, когато първите ни контакти и взаимодействия са били с нашите родители. Чрез тях, ние сме научили как се изграждат емоционални взаимоотношения. Ако общуването не е протекло гладко, ако са ни отхвърляли или пренебрегвали, това отношение ще се запечата дълбоко в нас и в последствие ще моделира реакциите и очакванията ни към хората. В зрялата ни възраст ще имаме усещането, че не сме достатъчно добри или качествени хора, за да ни обръщат околните онова вниманието, от което се нуждаем и така можем винаги да живеем с тази нагласа. Разбира се, тя е дълбоко несъзнавана, но изгражда нашия светоглед и възприемане на света. Колкото повече търсим вниманието на околните, толкова повече ще ни отблъскват, защото дълбоко в себе си се чувстваме непълноценни, а това саботира естественото ни умение да изграждаме качествени и стабилни връзки. Просто защото не вярваме в себе си!
Ако ранният ни опит се свързва с усещането за стабилна връзка с нашите родители,
то тогава ние ще имаме доверие и вяра в света. Ще имаме нашите очаквания и светът ще откликва доброжелателно на тях. Това не ни имунизира срещу разочарования, но усещането, че сме значими личности ще ни помогне по-безболезнено да се справяме с кризите. Тази вяра означава добра връзка с вътрешния ни свят и с индивидуалните особености на собствената ни Анима и Анимус. Едно момиче изгражда връзката си със своя Анимус, чрез контакта и отношенията с бащиния образ. За момчето – това е майката. Родителите са първите ни „учители”, които ще ни помогнат да оформим връзката с тези два подсъзнателни образа.
Анима и Анимус са понятия въведени от К. Г. Юнг и много широко използвани в дълбочинната психоанализа, особено от юнгианската школа. Те са психични структури, които са част от колективното несъзнавано на човечеството. Простичко казано, това са представите за жената заложени в мъжа – Анима и обратното, представите за мъжа заложени в жената – Анимус. Или женските страни в мъжката психика и мъжките страни в женската психика. Във всеки от нас, без значение от пола ни, са заложени както мъжкото, така и женското начало. Всеки мъж притежава своята женска страна, както и жената – мъжката, но обикновено тези представи не се проявяват осъзнато, защото има много фактори, които ни влияят и ни принуждават да потиснем част от собствената си природа – възпитанието – семейно, културно или религиозно, както и нормите в даденото обществото. Има определени правила за това как трябва да се държи един мъж и какво трябва да е поведението на една жена, които силно влияят върху формирането на убежденията и поведението ни, независимо от индивидуалните ни черти от идентичността ни. Независимо от това обаче, всеки от нас носи тези два психични образа, които определят нашите потребности, мотиви и начин на поведение.
Можем да си представим Анимата и Анимусът като символичната брачна двойка.
Мъжът символично е носител на творческия потенциал, а жената – пазителка и съхраняваща връзката между двамата. Разглеждат се като противоположност , която генерира както силно привличане, така и отблъскване между тях. Това противопоставяне понякога означава взаимно отричане и несъвместимост, или допълване и цялостност, независимо, от това че винаги свързваме противоположностите с отблъскване, заради несъвместимите качества.
Анимата е носител на женското начало и често е описвана като символ на душата, докато Анимусът е носител на духа заради неговата рационалност и логика. Духът не би могъл без душата, а душата е изпразнена от съдържание без духа. Колкото и противоположни да са по своята природа тези два образа, не могат един без друг. Те се привличат и допълват, защото душата обогатява и оживява духа, а духът е този, който опложда душата.
Анимата и Анимусът като противоположни образи са в основата на всяко привличане, особено в романтичните връзки. Донякъде те могат да ни помогнат да открием отговор в загадката на привличането и влюбването. Не се наемам, обаче да обобщавам или да се опирам само на тази стена, защото мисля, че имаме да извървим още дълъг път, докато открием истинските корени на това явление. А може би не е и нужно. Именно това е част от чара и магнетичността на любовта. От наблюденията си Юнг стига до заключението, че тези два тайнствени сили носят отговорността за изграждането на връзките и същите имат силата да ги разрушат.
Като възрастни, ние най-често ги намираме в противоположния пол. Момичето отразява и вижда своето мъжко начало първо върху бащата или близък мъжки образ в детските години. Като зряла жена, тя ще отразява своят Анимус върху мъжете, които привлича в живота си. Каквито са вътрешните нюанси на духа й, същите ще ги намира в партньорите си. Мъжът от друга страна, открива своето женско начало първо в майката, след което в зрялата си възраст в партньорките.
В хороскопа на един мъж персонификация на Анимата са Луната и Венера.
Луната, нейният знак и аспекти от други планети, въплъщават образа на майката или по-точно нейното имаго в очите на детето – това са представи, усещания и чувства, които то изпитва към майката. Не е задължително родителят наистина да притежава тези черти или съответното поведение, макар, че често пъти наистина той дава поводи за това. Луната/майка – знакът, домът и аспектите на Луната ще оформят цялостният образ, който мъжът има за този родител. Тя е първата ни любов в живота и както протече тази връзка в най-ранните ни детски години, ще моделира в по-зряла възраст развитието на всяка създадена връзка. По принцип връзката майка/син е много специална, защото копнежът на сина към онова вътреутробно състояние на блаженство и защита, освободен от всякакви грижи и отговорност винаги ще остане. Много често и самата майка не позволява да се прекъсне сакралната пъпна връв с детето. Предвиждайки заплахата, че синът един ден ще трябва да си тръгне, тя грижливо се е постарала да възпита в него качества като вярност, себеотдаване и лоялност, които ще го държат здраво привързан към нея
Венера е другата планета, символизираща Анимата в мъжка карта,
но тя е носител на ероса – другото измерение на любовта, свързано със страстта, еротичното привличане и секса. Венера изгражда представата на един мъж за любимата, дамата на сърцето, любовницата и блудницата. Нейното въплъщение в жената винаги е свързано с копнежа на мъжа да открие Русалката, тайнствената и магнетична Богиня, в чийто крака е готов без съпротива да падне.
Венера е музата за много творчески и артистични личности, художници и поети. Капризна и своенравна, тя изпълва със смисъл и съдържание мъжката душа. Идва и си отива само когато тя реши и много трудно би позволила да бъде уловена в примката на отговорностите и рутината. Когато Луната и Венера конфликтно се аспектират в хороскопа, мъжът много трудно може да съчетае двата образа или двете роли, които жената изпълнява, т.е. да бъде любовница и приятелка и втората роля на майка и съпруга. Често, конфликтът се проявява, когато жената роди, защото тогава тя се отдава на грижите на рожбата си и се превръща в майка. В този случай, мъжът се фиксира съзнателно към единия образ. За да намери „другата половинка“ е подтикнат да търси навън.
Ако този конфликт е в женска карта, ситуацията е аналогична.
Жената ще има проблем да съчетава двата аспекта в природата си. Обикновено тя се идентифицира само с едната, например става свръх обгрижваща майка и забравя или потиска богинята Афродита в нея. Естествено, тогава партньорът й е “принуден” да си потърси липсващата половинка навън. Възможно е и обратното, когато жената се идентифицира с образа на Афродита, тогава тя започва да игнорира детето – обикновено детето се оставя на баби, гледачки и бавачки, и тя свободно продължава да води социалния си живот все едно не е раждала.
Често това противопоставяне на двете планети, символизиращи женското проявление, “носят отговорността” за психологическия комплекс на Дева Мария – Мария Магдалена или това е онази двойственост на женския архетип свързан с полярността целомъдрие-поквара, което е огромен източник за различни психологически разстройства, както при мъжа, така и при жената.
Това е и един от аспектите на любовния триъгълник,
в който обаче всички се включваме още в най-ранните си детски години, в т.н. едипова фаза, когато се въвличаме в надпревара с родителя от същия пол за сърцето на този от противоположния пол. Например, момчето започва да изпитва силни чувства към майка си и желае да я притежава, така както бащата я има, въвличайки и двамата в конкуренция. Аналогично става и при момичето, което се бори за сърцето на бащата, а мама се превръща в конкуренция.
